Автор за Гласове Мартин Петрушев Следвайте ни в ТелеграмХанес Хофбауер е журналист,

Автор за " Гласове " Мартин Петрушев Следвайте ни в Телеграм

Ханес Хофбауер е публицист, историк и издател от Австрия, създател на книги на икономическа и интернационална тема. Роден е през 1955 година във Виена, където учи стопанска система и история. За Хофбауер въвеждането на еврото е кулминационна точка от едно развиване, което има за цел да ограби страните с неразвити стопански системи в южната и източната част на Европейския съюз. Чрез еврозоната тези страни са лишени от икономическа автономия, а значими пластове от популацията им обедняват и се трансформират в нова емиграция за Запада. Печелившите от този вид „ консолидиране на периферията “ са само мощните, износно-ориентирани буржоазен стопански системи на Европейски Съюз.  Като публицист, Ханес Хофбауер се вълнува и от тематиката за цензурата, на която обръща особено внимание в книгата си „ Цензурата. От църковния кодекс до ютюб “. Това е и главната тематика на изявлението тук, извършено и преведено от Мартин Петрушев.

- Днес ще беседваме с Ханес Хофбауер, стопански историк, публицист и издател, считан за един от най-важните гласове на интелектуалния свят в Австрия. Преведох последната му книга на български език и това е българското издание – „ Цензурата “. Добър ден, господин Хофбауер.

- Добър ден, веселя се да поговорим.

- Радвам се, че се съгласихте да проведем този диалог. Какво в действителност се случи след публикуването на книгата във връзка с цензурата по отношение на войната в Украйна, тъй като там тя забележими се ускори?

- Да, цензурата се ускори, както самичък казахте. Пространството за спор се стесни и в обособени страни даже има закани, да вземем за пример да не се гледа съветска телевизия или даже да не се слушат съветски подкасти, за което по-късно се постановат наказателни ограничения. В Австрия от април 2023 година има закон, съгласно който не е разрешено да споделяте линкове от немскоезичното RT (Russia Today). Засега това е административно наказване, т.е. нищо изключително, само че въпреки всичко съставлява опасност за хората, защото те не могат да получат информация, откъдето пожелаят. Това е неприятното обръщение, по този начин да се каже. Доброто обръщение, както пиша и в книгата си, е, че власт, която може да се поддържа жива единствено посредством цензура, на процедура демонстрира своята неустойчивост.

Защото една власт, която крепко държи юздите, се приема и от обществото, без значение дали става дума за църковната власт през Средновековието, за политическата власт през Абсолютизма, или за сегашната власт сред политиката и огромните медийни корпорации в Съединени американски щати. Винаги е по този начин, че когато господството отслабва, то се пробва да се поддържа посредством забрани. И цензурната мярка е единствено една от възбраните, има доста по-лоши и по-тежки забрани. Като образец за човек в западния свят, който страда освен от цензурните ограничения, само че и в реалност страда в пандиза, е Джулиан Асандж. Той се появява в книгата ми единствено пътем, има доста положителни книги за него, по тази причина не беше належащо да дублирам този въпрос. Но може да се види по какъв начин човек, който разкрива военни закононарушения, освен е застрашен от наказване, само че и е хвърлен зад решетките и към този момент от няколко години е лишен от независимост. Според моя разбор обстановката се е влошила в всекидневието, само че точно това демонстрира слабостта на сегашната власт.

Бих характеризирал властта в Европа като комбиниране сред две неща. Едната страна са институциите в Европейски Съюз, които започнаха доста мощни ограничения за цензура против съветските радио- и телевизионни оператори, само че също по този начин и против радио- и телевизионни оператори, идващи от Германия или други страни, които популяризират „ дезинформация “, както се споделя, каквото и да значат понятията „ информация “ и „ дезинформация “. Другата страна са огромните американски цифрови корпорации, които по-скоро бяха задължени от Европейския съюз, в това число със закани от санкции, да прегледат своите канали в Ютуб или други платформи и да изтрият всичко, което се свързва с дезинформация или „ тирада на омразата “ – още едно хлъзгаво определение. Този съюз сред огромните финансови групи в Америка и политическото управление на Европейския съюз съгласно мен съставлява новата цензура, в случай че я преглеждаме в исторически проект.

- Има и друго измерение, което също описвате в книгата си. Става дума за проверителите на обстоятелства. Тези проверители на обстоятелства също постановат мнение и евентуално трансформират упоменатото пространство за спор.

- Да, само че има нещо забавно, което научих едвам в хода на изследванията около книгата ми. Михаел Майер, прочут медиен академик, който преподава в университета в Мюнхен, го разказа, а аз го разучих след това. Първите проверители на обстоятелства са американски сериозни публицисти, проследяващи разказите, които Съединени американски щати популяризират, с цел да оправдаят войната в Ирак. Както знаем, войната в Ирак стартира с огромната неистина, че Ирак разполага с оръжия за всеобщо заличаване. И точно тогавашните проверители на обстоятелствата, публицистите, си споделиха, че нещо не е наред, наблюдаваха го и го разкриха. Междувременно се случиха доста неща и хората от финансовите кръгове, като Пейпал и други към тази група взеха властта над инспекцията на обстоятелствата. Постигнаха надзор върху тях с помощта на парите си. И през днешния ден множеството от тези групи служат, с цел да подсилят или поддържат властващия разказ, а не да го подложат на сериозен разбор. Така че това се е обърнало на 180 градуса.

- Не е ли това един новоговор, този двоен морал? Това малко наподобява на институцията Не-дума на годината. Първоначално нейната функционалност беше да направлява мнението в Германия, а в този момент тя стана извънредно политическа, освен това в световна тенденция.

- Да, и в случай че погледнете всяка информация, която е от малко по-експлозивен политически темперамент, може да е всяка информация за войната в Украйна, може да е към момента дебатът за последвалите ограничения по време на корона рецесията, а също и други диспути. Ако потърсите в Google, проверителите на обстоятелствата постоянно са преди всичко, най-малко на немски и британски език. Не знам по какъв начин е на български.

- Да, има същото. Когато се разисква, да вземем за пример, зеления завой. Сега тук се закриват реакторите и се вършат всички тези вятърни турбини. Но у нас тематиката е друга, тъй като зелените в Германия са доста по-властни. Там те постановат своята политика доста по-силно, коства ми се.

- Преди време написах текст по този въпрос, съгласно мен зелените са новите десни в политически проект. Чрез културата си на възбрана, също и посредством подстрекателството си към война, тъй като те са партията в Германия, която най-вече подтиква към война. Ако се вгледаме деликатно, в тази коалиция Олаф Шолц от социалдемократите, немският канцлер, е по-скоро леко запазен, а зелените не стопират да подканват. Една от аргументите за това е, че зелените не разполагат с огромна база, а по-скоро са, жестоко казано, най-евтиният вид за тези, които имат ползи да си закупят гласове и въздействие. Нямам поради в строгия смисъл, че парите текат непосредствено, само че става въпрос за позиции и за репутацията, а в това зелените очевидно са тези, които най-вече поддържат този властващ разказ и най-вече поддържат НАТО. Не по-различно е и в Австрия, макар че Австрия се води неутрална страна и не е член на НАТО. Зелените са тези, които първи упорстват да се помогне по някакъв метод на Украйна с военни средства. Ние не доставяме оръжия от Австрия, само че неведнъж сме изкушавани от натиска на зелените, защото зелените са и в нашето държавно управление, да осигурим образование на украински бойци, да вземем за пример. Консервативните, социалдемократическите и десните партии са по-скоро срещу това, до момента в който зелените постоянно са групата, която натиска в тази посока.

- Имате поради, че зелените са десни в смисъла на рисково десни или в друго отношение?

- Бих споделил, че те са десни в смисъл на възбрана, на това, че общественият въпрос към този момент не играе роля. Че подстрекават към война. Войната в никакъв случай не е нещо ляво или хуманно. Но на първо място цялата тази просвета на възбрана, която зелените носят със себе си. Стига се до такава степен, че в учебните заведения се споделя на децата да не ядат месо поради климатичните промени. Някои от тези неща са безумни. Това произтича от зелената среда. Бих я нарекъл дясна, само че не бих я нарекъл рисково дясна. Не бих я нарекъл и фашистка. Това е друга терминология. Според това разделяне на ляво и дясно, към този момент не ги схващам като леви или демократични, а като ориентирани към налагане на забрани и десни.

- Можем ли съгласно Вас да кажем, че тази нервност към климата ненапълно наподобява на нервността към Ковид?

- Да, употребява се еднакъв инструмент – основаването на боязън. Но ми се коства, че тук би трябвало да сме малко по-внимателни. Със сигурност има смяна в климата и тя съгласно мен може и да е отчасти породена от хората, от индустриализацията и от тристагодишното индустриално общество. Но в този момент стесняването на този екологичен проблем до казуса с въглеродния диоксид се прави единствено с цел да се ускори опцията за ръководството на едрия капитал. За да може да се продават и купуват документи за излъчванията на въглеродния диоксид. Това не е от кардинална изгода за околната среда. Това е просто трик, с цел да се извлече един доста дребен въпрос от този огромен спор, който е спор за това по какъв начин да създадем нашия свят по-добър. Въглеродният диоксид – това в действителност не е краят и не изчерпва всичко. И освен зелените, само че и останалите яхнаха тази вълна. И с цел да се върнем към нашата тематика – цензурата. Тя се явява даже в случай че някой не е изцяло склонен в този спор с позицията, че казусът с цялата околна среда може да бъде решен единствено посредством въпроса за въглеродния диоксид. Това е моята позиция, считам го за невероятно. Въпреки това мисля, че световното стопляне съставлява компликация. Но в случай че се отнасяте към него малко по-различно или не следвате мейнстрийма, тогава още веднъж се сблъсквате с казуса първо да ви се стоварят на главата всички проверители на обстоятелства, а след това да бъдете цензурирани или най-малко дребната сестра на цензурата – да бъдете заглушени. Съществува освен цензура, която е независима, само че и нейната по-малка сестра – заглушаването или заклеймяването на хора и отзиви. А огромната сестра е затварянето и убийството. Или по-скоро това са кръвожадните ѝ братя.

- Да, като в Инквизицията. Но докога хората ще търпят това остракиране? Защото свободата на изложение става все по-ограничена и в един миг евентуално ще се стигне до протести.

- Може да се случи, само че не можем да го предвидим. Въстанията са взривоопасни, когато не са планувани революции, а и самите те също са взривоопасни, както знаем от историята. Отбелязвам, че тук играе роля и събитието, че претърпяхме загуба на богатство в централноевропейските общества. България въпреки всичко е малко по-различна. България, която е в покрайнините на Европейския съюз, е перифразирано и принудително завлечено в капиталистическите връзки общество през 90-те години. Със сигурност за вашата страна това е било извънредно десетилетие. Но в благосъстоятелните общества в Централния и Западния Европейски съюз, като Германия, Австрия, Скандинавия или Франция, се вижда обедняване на огромни елементи от популацията и това естествено кара доста хора да се тревожат не толкоз за проблеми като свободата на изложение или даже свободата на придвижване, що се касае за оцеляването си. В момента, когато излезете на улицата във Виена, виждате доста повече бездомни хора, в сравнение с преди 15 години. В Германия ситуацията наподобява още по-лошо. Но нямам поради единствено изцяло унищожените съществувания, а и тези, които в действителност би трябвало да се борят поради огромната инфлация, поради рисковите цени на силата, в действителност би трябвало да се борят за оцеляване и не се интересуват толкоз от първокласни въпроси като свободата на изложение.

В отговор на въпроса, аз не мисля, че въстанието или революционното придвижване биха се случили поради нарушената независимост на изложение, а поради утежняването на изискванията за живот. И ние доста добре видяхме в интервала на короната по какъв начин тези ограничавания, които съществуваха тук, бяха доста по-сериозни, в сравнение с в периферията. В България те бяха по-слабо прилагани, само че тук полицейският час, локдауни, очерняне и наложително тестване и имунизиране засягаха хората в непосредствената им сфера на живот. За да отидете на работа, трябваше да се тествате или ваксинирате и да си слагате бустъри. И това засегна хората толкоз доста, че те излязоха на улицата с десетки хиляди, от време на време със стотици хиляди. Тогава към този момент имаше настройка за протест. Ако приказваме за цензурата, един от главните въпроси през последните години, по които се упражни цензура, беше точно този. Какво беше отношението на хората към ограниченията по време на короната. Когато някой отправяше рецензии, те незабавно биваха цензурирани. Много хора също изгубиха работата си. Не единствено че мнението не се толерираше, само че се стигна и до лишаване на работното място. Има доста хора от региона на медицината, които към този момент не можеха или не желаеха да работят там затова. Имаше една репресивна фаза, която с изключение на цензурата засегна директно всекидневието на хората по подобен метод, че те бяха освен обезверени, само че и съвсем революционно настроени.

- Но има ли път обратно и не бяха ли хората просто опитни зайчета? Сега се приказва за новото обикновено. Казва се, че Европа ще бъде първият климатично безпристрастен континент, а банките ще вкарат налог въглероден отпечатък. Има ли метод за връщане обратно или просто става все по-зле, тъй като по всичко проличава, че натам върви?

- Аз съм стопански историк и мога да върша единствено прогнози, само че не и да виждам в бъдещето. Не имам вяра, че всичко ще продължи единствено в тази посока, а че ще настъпи сериозна точка, в която болшинството от хората също ще се настроят по подобен метод, че да се опълчват и да изразят това. Защото загубата на доверие в формалния разказ е голяма, без значение дали става дума за доверие в политиката като политически акт или за медийния пейзаж като коментар и политически акомпанимент. Имаме доста, доста изследвания в Германия, Австрия и други страни, които демонстрират, че в последна сметка по-малко от половината от хората имат вяра на това, което описват държавните медии или огромните корпоративни медии, или на това, което им се споделя в политиката. Това стартира по време на короната. И това продължава и в този момент, по въпроса за отношението към войната в Украйна. Особено що се отнася до доставките на оръжие от страна на Германия. Или във връзка с глобите, които в последна сметка нанасят повече вреди на хората в страните, налагащи тези наказания, в сравнение с да вземем за пример на Кремъл, на който се предполагаше, че ще навредят. И тази загуба на доверие е в основата на това, с което ние, сериозните хора, би трябвало да се захванем и да стартираме да надграждаме. Разбира се, по-късно се появява казусът, че ние също биваме заглушавани, оклеветявани и цензурирани, когато достигнем избран брой кликвания. Това не се случва, когато единствено няколко души поддържат връзка между тях, тогава то не изнервя никого, само че когато станат десетки или стотици хиляди, както видяхме по време на интервала на короната, разнообразни портали бяха изтрити от цензурата.

В Германия това беше порталът KenFM на Кен Йебсен, както и немскоезичното RT. Руският канал беше цензуриран в Германия още преди навлизането на съветската войска. На 5 февруари 2022 се появи формалното известие, когато RT Германия беше неразрешено. Още преди този момент, несъмнено, всичко беше изтрито и разнообразни спънки не разрешиха на RT да има банкова сметка в Германия. Но формалните ограничения за цензура на немския медиен орган са институцията, която в последна сметка ръководи този контрол, това е немската политика. Всичко това се случи 2-3 седмици преди навлизането на съветската войска в Украйна и не беше обвързвано с позицията на RT по въпроса за войната в Украйна, а с огромния брой кликвания и с доста високия рейтинг на приемане на рецензията против корона ограниченията.

- В книгата си описвате, че цензурните ограничения постоянно се преодоляват. Дали в този момент цифровата цензура няма да прекъсне пътищата, които свързват хората?

- Да, цензурата постоянно се преодолява. Дал съм доста образци, също и исторически образци. Eдин от тях, който ми идва на разум непринудено и е доста прелестен, е, че Католическата черква в католическата област, т.е. в Западната римска област, където сме ние, е основала по този начин наречения лист със неразрешени книги. Това стартира към XVI век и продължава до 1960 година, когато към този момент стопира да е значим. Който е попадал в този лист, не е било разрешено да бъде четен или продаван. В него са влизали велики учени в региона на естествените науки като Нютон и Коперник, както и велики литератори като Хайнрих Хайне и доста, доста други. През XVIII в. имало един виенски книжар, който явно поддържал доста мощно търсенето на книги, които били антикатолически или срещу католическата цензура. Tой решил, че вместо да търси по какъв начин да продаде вероятно нещо под тезгяха, може просто да разпечата този неразрешен лист, който е бил няколкостотин страници. Така го разпечатал, с цел да го дава на хората и те да знаят, че става дума за забавна литература. По този метод е заобикалял закона. Но по-късно Католическата черква не разрешава отпечатването на неразрешения лист. Това е битка сред една власт, която желае да наложи разказите си, и тези, които я подлагат на критика или ѝ се опълчват. Това е безконечна битка. Виждаме в този момент, че ние двамата си приказваме за цензурата и че хората могат да го видят. Или че през последните години хората минават към Телеграм и към този момент не са толкоз доста във Facebook. Или че, несъмнено, можете да гледате RT в Германия и Австрия. Това не изисква особени механически знания. Въпреки възбраната. Нормално е и се е доказвало нееднократно в историята, че цензурата е отявлена, че тя визира и вреди на сериозната общност. Но по-късно постоянно се намира метод за изявление или различен тип разпространяване, според от медията, през която ще се случи това.

- За мен, а евентуално и за аудиторията, ще бъде забавно какво мислят австрийците за България? Има ли въобще някакво преобладаващо мнение за това, което се случва тук? Има ли визия за обстановката тук?

- България съвсем не се загатва в медиите. Това би трябвало да се каже. Аз самият имам някои контакти и съм бил тук и там, само че като цяло и в медийния кръг, по този начин да се каже, България съвсем не участва. Хората също по този начин не знаят, че в България болшинството от хората по хипотеза са срещу политиката на Европейски Съюз във връзка с украинската рецесия. И че в политическата класа се води яростна битка по въпроса за доставките на оръжие. Но бих споделил, че при нас това не е доста известно или осъзнато.

- Описвате по какъв начин книгите от разнообразни създатели са били изгорени по време на възхода на националсоциализма. Какъв би бил еквивалентът през днешния ден? Тогава са изгаряни книги на Курт Тухолски или Хайнрих Ман. Дали би било еквивалентно на това изтриванията в Ютуб или на нещо друго? Или не сме стигнали толкоз надалеч?

- Слава Богу, би трябвало да кажем, че не живеем във време, сравнимо с 1933 година и следствията от него. Но, несъмнено, нападателните изтривания в Ютуб във връзка с въпроса за Украйна или въпроса за короната, или за в бъдеще – въпроса за въглеродните излъчвания, са ослепителен сигнал, че управляващите употребяват забрани и ограничавания на главното право на свободно изложение и знаят по какъв начин да си служат с тях, ако те работят. На моменти ми се коства, че се връщаме към предвоенните времена, когато интелектуалците в немскоезичните страни твърдо се застъпват за доставка на оръжие на Украйна и по този метод за продължение на войната против Русия. В първата част на книгата съм дал доста образци, като да вземем за пример Томас Ман и Роберт Музил, Хуго декор Хофманстал и доста други, които се изричат еуфорично в поддръжка на Първата международна война. Като филтриране на властта, против декаданса на това време и така нататък Разбира се, имало е и противоположни гласове като Карл Краус и други. Но в случай че погледнем към днешните медии и към интелектуалците, ще забележим, че има прекомерно огромна група от интелектуалци, които поддържат тази война – на страната на Германия, на страната на НАТО, на страната на Украйна, които са безусловно враждебно настроени към Русия и които не се пробват да схванат какво стои зад това нахлуване от страна на Русия против Украйна. Вие казвате „ еквивалентно “, съгласно мен това е прекомерно остро. Но въпреки всичко се вижда, че към този момент живеем във време, в което интелектуалците фактически настъпват в тази посока. Тяхната функционалност би следвало да бъде да освещават сериозно и да следят обществото, а това става все по-рядко. Мисля, че това е напълно очевидно.

- Но не се ли нуждаят медиите от подобен противников облик? Като Русия или като вируса преди, или като съперниците на имунизациите, с цел да могат политиците да прокарват своите политики?

- Не знам дали това постоянно е належащо. Изглежда, че това е станало непрекъсната процедура през последните няколко години. Но в този момент мога да ви кажа, че в края на седемдесетте години, когато постъпих в университета, вражеският облик на медиите беше комунизмът. В австрийските и немските книжарници да вземем за пример се организираха полицейски акции против издания, които показваха комунистически или коренно леви възгледи, с цел да бъдат изтеглени от пазара. Днес това се е трансформирало изцяло и комунизмът, който познаваме в този момент, е доста по-съвместим с множеството общества. Но не и в Украйна, където комунистическата партия е неразрешена. В нашата страна обаче това към този момент не е противников облик. Ние назовахме вражеските облици, които през днешния ден са други. Сред тях е и обликът на Русия като зложелател.

- Тъй като цифровата цензура продължава да нараства, можем ли да кажем, че книгите ще останат единственото избавление за в бъдеще?

- Понастоящем цензурата не визира книгите. Поне аз не знам за такива случаи. Това, което се вижда обаче, е, че създателите, които пишат такива книги, биват оклеветени. Или пък се появяват в мейнстрийма единствено като зевзеци, конспиратори, другари на Путин, десни и тем сходни. Сега не се пристъпва с книгата към аутодафета и изгаряне като през 1933 година, тъй като не сме в 1933 година, популярност Богу, това би трябвало да се акцентира неведнъж. Ние не живеем в класическа тирания. Но се вижда, че създателите, които пишат книги, са отлъчени от дискурса, който се води в държавните и огромните корпоративни медии.

- Макар да не живеем в класическа тирания, не виждаме ли тези тоталитарни нотки, които се ускоряват с всеки минал ден?

- Да, това е несъмнено. Живеем във все по-тоталитарна система. Това е ясно. Но тя към момента е надалеч и се надявам в никакъв случай да не стигне до такава степен, както в края на тридесетте години в съвсем всички страни. Такъв е бил казусът и в България, и в други страни, завладени от фашистки диктатури.

- Според Вас кой е най-хубавият метод за превъзмогване на тези все по-тоталитарни прояви и по какъв начин можем да им противодействаме като човеци или като общество?

- Eдиният е да не се осведомяваме единствено от показания поток от вести и да възприемаме единствено разказа, популяризиран от политическата класа и съпътстващите я медии. Другият, несъмнено, е да обединим напъните си, въпреки че аз не приказвам от името на никоя партия, а като издател и свободен бизнесмен. Но, несъмнено, значимо е да се организираме. Ние направихме това по време на короната, дребна група от леви хора във Виена, където изкарахме няколкостотин души на улицата, с цел да показват против ограниченията. Изрично като обществено ангажирани хора и като леви в най-широкия смисъл на политическото ляво. Такива групи съществуват и по отношение на въпроса за позицията във връзка с войната в Украйна. Исканията са за неотложно преустановяване на огъня, за прекъсване на доставките на оръжие и унищожаване на глобите. Това са претенции, които могат да се насочат поотделно или може хората да се съберат и да отидат на митинг пред американското посолство. Не че това ще докара до незабавна смяна, само че е значимо да има такива структури, с цел да не останат хората сами зад книгата, въпреки че аз съм на мнение, че хората така и така е добре да си купят и прочетат книгата. Но също така да се обединят в по-тясна група. Това не е наложително да е обвързвано с партия, може да е във връзка с съответни въпроси, като да вземем за пример въпроса за сключването на мир в този момент и за прекратяването на войната.